Защо гущерите губят опашките си и възстановяват ли ги след това?

По-възрастните от нас със сигурност си спомнят как като деца са виждали или откъсвaли несъзнателно опашката на някой уловен с ръце гущер. Това наистина необичайно явление за хората всъщност е типично за гущерите и е тяхна естествена защитна реакция срещу хищниците. Сигурно сте си задавали въпроса дали оживяват след това и пораства ли им нова опашка? Това на пръв поглед вълшебно явлението, всъщност има своето логично и просто биологично обяснение. Когато са в опасност, много гущери са в състояние да изхвърлят опашката си, за да се спасят. Така чрез съзнателната жертва на своята част, влечугото може да се освободи и да отвлече вниманието на нападателя.

Тази защитна мярка се оказва много ефективен и сложен защитен механизъм. От много фактори зависи дали гущерът ще се реши да жертва своята опашка или не, но най-вече определяща е степента на опасност.

Известно е, че тези влечуги са предпочитана плячка за много хищници сред които множество видове птици и змии. За съжаление не винаги цветът на окраската им и способността им да останат напълно неподвижни или да избягат на секундата успява да им помогне да се защитят. В такива моменти, като последна мярка, гущерите жертват и губят опашката си. Много видове гущери имат зелени или сини опашки, които са достатъчно ярки и дълги, за да привлекат вниманието на хищника, печелейки достатъчно време за бягство им. Някои жертват частично или изцяло отделят опашката си, в зависимост от обстоятелствата и евакуационните стратегии на вида.

Много инетресен е факта, че механизмът на загубата на опашката не е един и същ при всички видове. В процеса на еволюция са се развили два отделни начина на загуба. Повечето гущери имат слаби места в прешлените или гръбнака, в областта на опашката, която се поддържа от съединителна тъкан и мускули. Когато жертвата е уловена от нападателя, тя свива мускулите в предната част на слабата зона и отделя опашката си. Другият метод включва премахване на опашката чрез счупване между прешлените.

Хубавото и в двата случая е, че опашката израства отново за около месец след инцидента. Регенериралият се участък прилича на първоначалния, но често е с различна окраска в мястото на прекъсването и е изграден вече от хрущял вместо от кост.