ПРОДУКТА НЕ Е НАЛИЧЕН В МОМЕНТА


Попитайте наш консултант за алтернатива


0

Кои са най-опасните и отровни видове змии в България?

17.01.2017

За написването на тази статия ни помогна Марко Иванов - биолог по образование и херпетолог по призвание, а също и неговия колега Любен Домозетски. Те любезно ни предоставиха и няколко уникални снимки направени от тях на терен, при срещи с най-отровните и опасни видове змии в България.

В статията се постарахме да опишем в какви ситуации и колко всъщност са опасни: пепелянката, усойницата, котешката змия и вдлъбнаточелия смок, тъй като в днешно време, това са най-отровните видове змии населяващи България. Също така споделхме, къде най-често може да ви ухапе даден вид змия и в кои ситуации е нужно да се ползва противозмийски серум и в кои не е необходимо. Все важни неща, които биха били полезни на мнозина.

Пепелянка /Vipera ammodytes/

Пепелянка (Vipera ammodytes)

На първо място по отровност в България поставихме пепелянката известна с латинското наименование Vipera ammodytes. Тя е представена от два добре отличими подвида, с различна токсичност на отровата: обикновена пепелянка /Vipera ammodytes ammodytes/, обитаваща Северозападна България и южна пепелянка /Vipera ammodytes montandoni/ – останалата част на страната. В литературата има описани екземпляри с дължина до 95 сантиметра, най – големия, достоверно измерен от нас индивид е мъжки с дължина 88 сантиметра. Пепелянката е средна по големина отровница. Тя е значително по–едра змия, в сравнение с усойницата - при еднаква еднаква дължина е 1,7 – 2,5 пъти по–тежка. Отровните зъби са 2 – 2,5 пъти по–дълги. Възможностите на отровния апарат (отровни жлези) са около десет пъти по–големи, от тези на усойницата. Следва да се знае, че всяка едра пепелянка има потенциал на отровния апарат да убие възрастен човек. Въпреки това пепелянките нанася голям брой леки ухапвания, след които пострадалите бързо се възстановяват, а също и т.н. сухи ухапвания – без инжектиране на отрова в потърпевщия, които въобще не се нуждаят от лечение.

Тази змия е значително по–спокойна, в сравнение с усойницата. Принципно пепелянките избягват човек и ако са близо до убежище се скриват. Ако са далеч от него, обикновено застават неподвижно, като разчитат на защитната си окраска и се надяват да бъдат подминати.

Пепелянките в България, са значително по – многобройни и разпространени от усойниците и срещите на хората с тях са много по-чести, въпреки това ухапванията са сравнително редки. Това се дължи на факта, че за разлика от усойниците, пепелянките често не хапят, дори ако са приближени на близко разстояние. Ефективни ухапвания най–често се получават, ако змията бъде настъпена, притисната или при опит за улавяне. В такива случаи е добре да сте запознати с методите за първа помощ след ухапване от змия

Пепелянката е по–едра змия и с по – дълги отровни зъби и в сравнение с усойницата и може да нанесе ефективно ухапване по долните крайници, през по–тънки обувки или панталони. Поради големите възможности на отровния апарат, някои ухапвания могат да бъдат изключително тежки и опасни, където без провеждане на компетентна, масивна специфична антитоксична терапия (лечение с противозмийски серум) може да се стигне до фатален изход, особено ако пострадалите са малки деца или хора с различни хронични заболявания или проблеми със сърцето. Като цяло ухапванията от пепелянки са много различни едно от друго, в немалко случаи са сухи ухапвания, които както вече споменахме не се нуждаят от лечение, но и в много случаи не са сухи т.е. успяват да инжектират отровата при ухапването си. Ето защо бъдете внимателни и преценете реално ухапването от кой тип е!

Пепелянка (Vipera ammodytes)

Има и леки ухапвания, при които пострадалите могат да се възстановят за едно денонощие, със симптоматично лечение т.е. без терапия с противозмийски серум или дори без никакво лечение. Има разбира се, средни и тежки ухапвания където е необходимо интензивно симптоматично лечение, съчетано с антитоксична терапия (въвеждане на противозмийски серум), които са от решаващо значение за възстановяването на пострадалия. Повечето пепелянки са спокойни влечуги и не са нападателни или хапливи, но има и агресивни екземпляри, които за щастие се срещат изключително рядко. Стоящата неподвижно пепелянка, обаче е трудна за откриване и лесно може да бъде настъпена или притисната. Това е основната причина за ефективните ухапвания от този вид змии в България.

Усойница /Vipera berus/

Усойница (Vipera berus)

Вторият вид змия по отровност е усойницaта известна с латинското наименование Vipera berus. Тя е по – примитивна и дребна отровница с дължина до около 80 см. В България се среща в планинските райони, най – често на над 800 м.надм.в. Отровата отделяна от тази змия е със средна токсичност, близка до тази на зеленоопашатата пепелянка. Усойницата е общо взето хаплива змия и обикновено хапе, ако бъде приближена на близко разстояние, за разлика от пепелянката. Сравнително рядко нанася сухи ухапвания, но поради изключително ниските възможности на отровния апарат (отделя сравнително малко количество отрова), повечето ухапвания са леки и рядко са опасни, а симптомите могат да отшумят и за няколко часа.

Усойница (Vipera berus)

Понякога макар и рядко има и ухапвания със средна тежест, където е необходимо провеждането на специално лечение и антитоксична терапия с противозмийски серум. За разлика от пепелянката, където не малък брой ухапвания са по краката, при усойницата са предимно по горните крайници. Това се обяснява с факта, че в планинските части хората ходят с дебели обувки и дълги панталони, които късите отровни зъби на змията усойница често не могат да пробият. Ухапванията се случват най – често при бране на горски плодове и катерене по скали и други, като се засягат незащитените части на ръката: длани и пръсти.

Вдлъбнаточелият смок /Malpolon insignatus/

Вдлъбнаточел смок (Malpolon insignatus)

Вдлъбнаточелия смок е сравнително едра змия от сем. Смокообразни /Colubridae/. Достига до към 2 м. дължина, а най-големият екземпляр, намиран в България е около 160 см.

Окраската на гърба варира от тъмно до светлосива, а младите индивиди са пъстри. Нарича се вдлъбнаточел поради факта, че надочните му щитчета са изпъкнали.

Той е много плашлив и пъргав вид змия, която в случай на опасност бърза да се скрие. При невъзможност, обаче, е агресивен, яростно съска (това е "шампиона" по съскане в България) и хапе, като заема отбранителна поза, понякога издигайки предната част на тялото си, подобно на кобрите. Живее по припечни склонове, обрасли с храсталаци и ниски дървета. Особено предпочита каменисти и скалисти места с много възможности за укрития. Добре се катери по дърветата и храстите.

Вдлъбнаточел смок (Malpolon insignatus)

Вдлъбнаточелия смок се храни предимно с гущери, поради което в някои краища на България го наричат змия - гущерница. В менюто му влизат също и гризачи, дори змии, включително други вдлъбнаточели смоци и малки пепелянки.

Отровните му зъби са разположени на задния край на горната челюст, като сведенията за това, дали е опасен за човека, са противоречиви.

Котешка змия /Telescopusfallax/

Котешка змия (Telescopus fallax)

Котешката змия е също представител на сем. Смокообразни /Colubridae/.

Достига обикновено 70–80 cм, мах. до 110 cм дължина. Оцветена е от светлосиво до белезникаво-жълто, с напречни тъмни петна от двете страни на гръбната линия. Името си дължи на пъстрото си тяло, напомнящо украската на раирана котешка опашка.

В България се среща в най-топлите южни райони на Югозападна България - в Санданско-Петричката котловина, където обитава каменисти припечни склонове, голи или обрасли с храсталаци. Умее да се катери. Сравнително най-многобройна е по вулканичния рид Кожух. Смята се, че през последните десетилетия е увеличила числеността си. Възможно е числеността и да е била подценявана поради нощния и начин на живот и по-редките срещи с човека в резултат на това.

Котешка змия (Telescopus fallax)

Котешката змия се храни с дребни гущери и гризачи, които умъртвява, използвайки две „оръжия“ – първо се увива около тях, за да ограничи движенията им, а след това ги умъртвява с отровата си. Отровните и зъби са разположени в задния край на горната челюст, поради което за човека е напълно безопасна (това твърдение е доста противоречиво и все още се водят дискусии по въпроса!). Когато е застрашена, хапе, но общо взето е плашлива змия, която бърза да се скрие в случай на опасност.

Котешката змия е включена в Червената книга на България като рядък вид. Защитена е и от Приложение II на Бернската конвенция. Дори само улавянето и се смята за неотстранима щета върху природата.

Кои видове отровни змии са изчезнали от България?

В миналото на територията на България има данни за улавяне на още два вида отровни и изключително опасни видове змии - степна усойница и аспида. За щастие и двата вида са били улавяни в началото на XX век. От степната усойница (Vipera ursinii) наричана още урсиниева или остромуцунеста усойница, в България са намирани общо 4 екземпляра през 20-те и 30-те години на XX век. От аспидата (Vipera aspis), наричана също каменарка, са намирани общо два екземпляра. В днешно време няма данни за съществуването на тези опасни видове отровни змии в ареалите на страната ни.

Важно пояснение: когато се говори за каменарката се ползва често названието "аспида", което не е правилно - названието "аспида" го има само в България и е резултат от псевдо-научни твърдения. На английски тази отровна змията е известна като Аsp или European asp (Аsp viper) т.е. на български трепетликова отровница. Аспидовите змии са съвсем друго семейство, което няма представители в България - това са мамби, кобри, тайпани и т.н., но поради наложилото се у нас понятие аспида и ние си позволихме да я опишем така за да е по-познаваема за читателите.

*Ако статията ви е била полезна ще сме благодарни да я споделите с приятели, а ако желаете да ползвате материали от нея, моля цитирате сайта ни или още по-добре поставите линк към статията ни. Благодарим ви за разбирането и подкрепата - те са важни за нас!


Още полезна информация от блога

Как да различите мишката от плъха?

Как да различите мишката от плъха?

02.11.2016
Много хора се затрудняват да направят разлика между мишка и плъх, а  правилното идентифициране на вредителя – ускорява процеса по неговото унищожаване или прогонване и като цяло увеличава ефективността от действията които сте решили да предприемете срещу него. Всъщност те лесно могат да бъдат.....

Виж още

Домашни рецепти за борба с мравките

Домашни рецепти за борба с мравките

28.10.2016
Мравките са проблем в много домове, като пиков момент за тяхната активност е през пролетта и есента, когато валежите са често явление. Тези дребни и безобидни насекоми нападат най-вече къщите, тъй като те са в близост до техните естествени обиталища – мравуняците, а това съвсем не се харесва на.....

Виж още

Улавянето на змии се прави от херпетолог с опит

Улавянето на змии се прави от херпетолог с опит

14.10.2016
Херпетолизите са хората които се занимават с улавянето на змиите - те са истински професионалисти в това и го правят с огромно желание и любов, тъй като голяма част от тях са и зоолоози т.е.  изучават подробно устройството и формата на животинските видове, а също и взаимоотношенията им с околната.....

Виж още